Шестата годишна среща на Фондация „Америка за България“ на 21 октомври 2025 г. събра над 450 участници от гражданския сектор, бизнеса, медиите и образованието. Темата на срещата „Оптимистика: Оптимизъм без илюзии“ обедини хора с различен опит и еднакво убеждение: че демокрацията не е лозунг, а ежедневна практика.
Оптимизмът като устойчив навик
„Вярвам, че оптимизмът без илюзии е нашата суперсила,“ каза президентът на Фондацията Нанси Шилър. „Знаем добре какво правим и защо го правим, и неуморно отстояваме заедно демократичното общество.“
Тя припомни, че напредъкът рядко е мигновен: „Промяната изисква време. Понякога търпението се изчерпва, но въпреки всичко… ден след ден вие запретвате ръкави и работите, за да направите града, селото и страната си по-добри.“
Според г-жа Шилър оптимизмът не означава да гледаш света през розови очила, а да виждаш трудностите и въпреки това да продължаваш. „Нямаме илюзии за усилията, които са нужни – но оставаме оптимисти,“ каза тя.
Да вярваш, че има защо да действаш
В първата тематична част на форума участниците говориха за оптимизма като вътрешен ресурс и като „лекарство“ срещу безразличието.
„Оптимизмът не е късмет, а мускул, който трябва да поддържаме,“ каза д-р Ваня Митова, началник отделение в Университетската специализирана болница по онкология „Проф. Иван Черноземски“ и създател на мобилното приложение BreastHelp. „Каквото и да лекувате – общество, система или човек – оптимизмът е едно от сигурните ви лекарства.“
Д-р Мария Юрукова, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от създателите на инициативата DisInfoHack, говори за друг вид обществено здраве – здравето на информацията и доверието. Тя подчерта, че борбата с дезинформацията изисква знания и критично мислене още от училище: „Свободата не се дава даром. Качествената информация не е даденост. Ние създаваме супергерои, които могат да противодействат [на дезинформацията].“
Общността като сила
Форумът показа, че общността не е просто вдъхновение, а реален двигател на промяната.
„Доброто е заразно!“ – каза Георги Петков, председател на Борда на директорите на BTL Industries. Заедно с Росен Костурков, основател на Центъра за професионално обучение „Тракия“, и други съмишленици той развива програми за практическо обучение, които дават на деца и младежи – включително от социални домове – реални умения и увереност.
Тодор Брешков, съосновател и управляващ партньор в LAUNCHub Ventures и член на управителния съвет на фондация „Заедно в час“, и Траян Траянов, изпълнителен директор на организацията, потвърдиха, че сътрудничеството между бизнеса и гражданския сектор не е утопия, а необходимост.
„Може да развенчаем мита, че бизнесът е от Марс, а НПО – от Венера,“ каза г-н Брешков. Фондация „Заедно в час“ работи за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо от мястото, в което е родено – кауза, която обединява усилията на двете сфери.
Сред историите за силата на общността прозвуча и тази за менторството като път в две посоки. В разговор с Александър Граматиков, основател на Mentor the Young, Зорница Миткова, управляващ директор на Teenovator, сподели: „Менторството е за хора, които имат какво да дадат, но и са готови да получават. То е взаимност – учене един от друг.“ Думите ѝ напомниха, че връзката между поколенията е също толкова важна, колкото и партньорството между секторите.
Фотограф: Илиян Ружин
Както обобщи Добромир Иванов от Българската предприемаческа асоциация – BESCO: „Търсим системни решения. Търсим да градим мостове към другите.“ Неговите думи добавиха още едно измерение към посланието на деня – че устойчивите решения се раждат, когато работим заедно.
Оптимизмът е път, не състояние
„Осъзнатият оптимизъм трябва да ни тласка към чисти идеали,“ каза режисьорът и сценарист Веселин Диманов, автор на документалните филми „Моралът е доброто“ и „Милен“. „Не живеем в джунгла. Живеем заедно – и само заедно можем да изградим бъдещето си.“
В същия дух, но с усмивка и метафора от своя занаят, Цветомир Стефанов, основател на крафт пивоварната „Чипровско пиво“, говори за общото между оптимизма и ферментацията: „Всичко има нужда от време. Понякога изглежда, че нищо не се случва, а всъщност процесът зрее… Оптимизмът е вътрешната ферментация на човека!“
А Стояна Георгиева, основател и главен редактор на Mediapool.bg, насочи вниманието към друга форма на устойчивост – тази на словото и на истината. „Журналистиката е ежедневна битка за истината и свободата“, каза тя. „Всички трудности и съмнения се отплащат [с] осъзнаването, че си част от общност, която има нужда от теб.“
Оптимизмът на инат
„В демокрация трябва прозрачност и отчетност,“ каза Биляна Гяурова-Вегертседер, съосновател и директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) – организация, която близо две десетилетия работи за върховенство на правото и почтеност в публичния живот. „В БИПИ имаме оптимизъм на инат – онзи, който всички от гражданския сектор имаме.“
Това е оптимизмът, който не се храни с илюзии, а с убеденост, че демокрацията е толкова силна, колкото е силно нейното гражданско общество.
Същата упоритост личи и в думите на Галин Попов, съосновател на пространството за съвременна култура ТаМ във Велико Търново. През последните години ТаМ се превърна в двигател на местната общност – място, където артисти и активни граждани обединяват усилия, за да правят града си по-добър.
В Бяла Слатина оптимизмът на инат има своето лице – това на Наталия Фенерска от сдружение „Първи юни“. Когато разбира, че в нито една енциклопедия за дарителството в България не се споменава нейният град, тя решава да промени това. „Така се роди безумното желание да променям историята“, каза Наталия.
Тя започва с проста, но смела идея – да убеди хората около себе си, че дори малкото има значение. Постепенно към нея се присъединяват десетки съмишленици, а днес над сто души в Бяла Слатина даряват всеки месец по ведомост – практика, рядка не само за малък град, но и за страната като цяло.
„Знам, че моят оптимизъм е заразителен,“ усмихва се Наталия. Тя нарича своя подход „магарешки оптимизъм“ – онзи упорит дух, който помага на хората да вървят напред дори когато пътят е стръмен.
Когато даряваме време
Дарителството беше сред темите, които най-ясно показаха как оптимизмът се превръща в действие. За участниците от бизнеса то не е просто част от корпоративната им политика, а дългосрочен ангажимент към хората и средата, в която живеем.
„Алиансът между бизнеса и неправителствения сектор е стратегически ангажимент,“ каза Милена Драгийска-Денчева, изпълнителен директор на Lidl България. Според нея, партньорството има дълбоко човешко измерение: „Човек не може и не бива да живее само за себе си.“ В думите ѝ прозвуча ясно убеждението, че успехът има смисъл само когато е споделен.
Тази мисъл продължи Дарина Стоянова, изпълнителен директор на „Престиж 96“, като насочи вниманието към личното участие: „Бизнесът не дава само пари. Дава нещо по-ценно – време. Най-много ме докосва не когато дарим средства, а когато се включват мои колеги.“ Според нея истинската отговорност започва, когато колективните усилия се превърнат в лична кауза.
А Пресиян Каракостов, съосновател на PubGalaxy, напомни, че щедростта се развива с практика: „Дарението и даването е като тренировката на мускулите. Колкото повече тренираш, толкова повече започваш да даваш.“
Така думите на тримата очертаха един и същ извод – че доброто не се случва от само себе си, а изисква време, постоянство и хора, готови да действат.
Оптимизмът като споделен път
В заключителното си слово изпълнителният директор на Фондация „Америка за България“ Десислава Тальокова говори за партньорството като за общо пътуване. Тя припомни сцена от „Властелинът на пръстените“ – историята на Фродо и Сам, двама обикновени хобити, които успяват там, където воини и крале се провалят.
„Бизнесът и гражданският сектор са като Сам и Фродо – различни, но свързани от обща мисия,“ каза г-жа Тальокова. „Единият носи мащаба, ресурсите и инструментите. Другият – страстта, експертността и отдадеността. Единият изгражда капацитет, другият – доверие. И заедно, стъпка по стъпка, те движат обществото напред.“
Тя напомни, че напредъкът не е мечта за съвършенство, а практика на постоянство. Перифразирайки разговора между Сам и Фродо, г-жа Тальокова добави: „Крепи ни това, че има добро в този свят… и че си струва да се борим за него.“
И с тези думи форумът завърши така, както започна – с простата, но силна идея, че оптимизмът без илюзии не е утеха, а избор. Избор да продължаваме – заедно.
